Архивен текст, написан по повод 20-годишнината от 11 септември и 50-годишнината на ОАЕ.
Днес имам среща с екипа на Пожарната, за да обсъдим идеята ми за създаване на Спасителя на бъдещето от тяхната служба и доброволческа Въздушна пожарна и самофинансирането ѝ чрез съвместен стартъп ivan.bg, в който могат да вземат участие, като се създаде Spiderman.Academy.
По повод на 20-годишнината на паметната дата 9/11, за която преди години съвместно с Полицията, Пожарната и Специализирания отряд за борба с тероризма направихме съвместна техническа операция по вертикала на висока сграда, а сега разполагам с нови технологии за хибриден мониторинг на въздушни операции, газоспасяване и методи за евакуация по въздух на тежко пострадал при пожар от покрива на 5-етажната сграда, която строя за експерименталния проект за Дома на Спасителя на бъдещето, модул, който може да се построи и в Дубай, където е бумът на строежа на високи, свръхвисоки и мегависоки сгради и структури. За там именно подготвям елитно обучение на доброволци спасители от България.
Това ще е част от развиването на идеята ми за Въздушна пожарна (AIR FIRE RESCUE) по модел на Дубай, с които през 2010 г. имах среща на изложбата ми на най-голямото авиомедицинско изложение в Близкия изток, както и по покана на директора на отдел „Спасяване“ в Полицията на Дубай. Ефектът от тази предстояща тренировка в България, освен че ще отбележи паметта на загиналите при изпълнение на служебния си дълг спасители, ще представи и развитието на българските спасители по нов начин пред света, особено при възможността да представя инициативата за нов вид спасяване в предстоящите световни изложения в Дубай. Там възнамерявам да проведа срещи с потенциални инвеститори за развиването на обучение на въздушни спасители от цял свят в България. За тази цел подготвям и нов специален подарък за шейх Мансур бин Мохамед бин Рашид Ал Мактум, принц на Дубай, който участва като доброволец-пожарникар в първия по рода си пожар по външната страна на небостъргач в ОАЕ и с когото неколкократно сме се виждали и говорили по темата. Следващата ми стъпка е да поканя спасители от ОАЕ в България за съвместни A.I.R. тренировки.
С ентусиазъм желая да помогна с новаторски инициативи да подкрепим спасяването и да си партнираме с най-добрите експерти в тренировъчната дейност на спасителни организации от цял свят. Новаторството сега е в това, че в тези предизвикателни времена на пандемии и размирици заплахите от запалване са актуални не само за сгради, както на епичната дата 9/11, но дори и в София, където полицаи бяха нападани по нов начин по времето на протести, и смятам, че никой не е в пълна безопасност от опасния „фактор изненада“, който ни дебне. Като гражданин, инвеститор в ново строителство и обучаван от детството си да бъда доброволец-спасител, работя по идеята да партнирам с технологични лидери за стартъпа INTERNATIONAL VERTICAL ACCESS NETWORK, с който може да се финансира и да се инициира създаването на въздушната пожарна в България. Това би развило обучението по нови методи за спасяване и би запознало дори най-младите с най-новите технологии, които биха изградили в тях умения да станат Спасителят на бъдещето: човекът, който тренира с най-модерните средства, на най-труднодостъпните места и в най-екстремните ситуации. Затова строя такива места, където могат да тренират доброволци, пожарникари, както и Академия на бъдещето за децата им.
Ето и предисторията ми:
В края на миналия век „проблемът“ на човечеството беше страхът от Y2K, бъгът на хилядолетието, заплахата от потенциален компютърен бъг, свързан с форматирането и съхранението на календарни данни за дати през и след 2000 г. Тогава на върха на Си Ен Тауър, най-високата кула в света, се простираше антенната мачта (The Antenna Mast), свръхкомуникационната ТВ и радиоантена, която поради опасността от микровълново облъчване от трансмитерите си имаше статут на космическа станция и никой не беше работил на тези недостъпни места, защото без изключването на предавателите на микровълновите вълни този, който се озовеше близо до върха на кулата, щеше да бъде изпечен като в микровълнова печка. Затова никой не беше работил там откакто кулата е построена, а горната антена, висока 100 метра, е била закачена с въздушен кран – хеликоптер Sikorsky, и оттогава никой не беше стъпвал по външната ѝ страна. Без съмнение, мечтата на всеки височинен техник и дори на най-добрите експерти по височинно-въжени операции е била да бъдат първите, които ще стъпят на нея и ще въведат иновации във височинното строителство, но всеки може да си прави планове, докато не се появя аз.
В началото на новия милениум един от проблемите на човечеството се появи през 2001 г. със събитията от 11 септември и тогава светът се промени не само за сигурността по земята, по високите сгради и във въздуха, но и по свръхвисоките сгради, особено по символите на просперитета на Америка, каквато беше и най-високата кула в света по това време – Си Ен Тауър (CN Tower), „чудото на модерния свят“, както я описа в писмото си до мен Ник Миглиоре, изпълнителният директор по операциите и сигурността на Си Ен Тауър. Както споменах, „Всеки може да си прави планове, докато не се появя аз“. Това стана, когато през 2003 г., 27 години след като беше построена кулата, трябваше да ѝ се направи първият ремонт и трябваше да се избере най-опитната и най-сигурната компания, която да поеме риска и да гарантира, че може да се справи със ситуации, за които никой не беше подготвен, а дори консултантите-инженери, които са я построили, нямаха отговори за оценката на риска, защото никой не беше работил на такава височина, особено през зимни условия, в близост до езерото Онтарио, откъдето можеше да се появи силен безпрепятствен студен фронт и вятър на такава височина – 553 метра. От всички поканени компании от цял свят само аз имах решенията, за които другите не бяха и помисляли: въздушен аварийно-спасителен план, за който се наложи да купя на изплащане (мокър лизинг) хеликоптер и да наема целия му екипаж с втори пилот, и чрез иновации предложих икономически рационални решения. Бях първият във всичко, което се случи на тази височина (500 метра от земята) над SkyPod, най-високата наблюдателна 360-градусова зала на планетата тогава. Именно тази българска гордост ме накара да си направя може би най-екстремното и най-високото селфи по онова време, при пълна дискретност, с най-новата дигитална фототехника, първия цифров фотоапарат Nikon D1X и цифрови обективи, както и с най-важния елемент – пилотския костюм на ВВС, който ми беше подарен от командването на Българските военновъздушни сили, и с подобен на него, с който направихме световни рекорди по спускане и изкачване по въже с летателния спасителен екип на 24-та авиобаза „Крумово“.
Разбира се, за работата ми се изключиха антените около мен, но бях предупреден, че ако навляза извън ограниченията на територията ми на работа по-нависоко, първо ще ми се сварят кръвта, тестисите, зениците и мозъкът, и следвах стриктния план и протокол на работа на консултантите-инженери и обличах специален костюм със стоманени нишки, който намаляваше микровълновото облъчване с 20%. Добре, че се бях подготвял цял живот за такава работа, защото си бях ушил специален тактически елек „Лимитирана серия 001“, с двойно лице, външни и вътрешни джобове, в които да слагам всичките си необходими компактни мобилни комуникации, фотоапарати, радиостанции и други. А цялата операция по ремонта беше направена с непредвидена и ускорена скорост, и то при пълна тайна и дискретност, за която повече от десетилетие публиката не знаеше заради мерките за конфиденциалност, сигурност и вродената ми скромност.
Представете си да си първият в света, спечелил изключителния договор и мисия за най-високата и опасна работа на места, където човешки крак не е стъпвал, да си заслужил най-голямото признание в своята сфера и да си правил неща, които никой друг не е правил, особено на такова епично място, и да имаш спиращи дъха кадри за това време, но на никого да не казваш. Дори на собственото си дете.
Може би заради това получих бонус, с който си купих първия си швейцарски часовник ЛИМИТИРАНА СЕРИЯ с подписа на великия шампион от Формула 1 Айртон Сена и в подкрепа на неговата фондация.
Затова може би имам голям и специален афинитет към лимитирани серии швейцарски часовници и станах първият българин посланик на швейцарска марка часовници, с която сега искам да направя специален подарък на кралското семейство на Дубай по повод 50-годишнината на Обединените арабски емирства тази година. И тъй като шейх Мансур бин Мохамед бин Рашид Ал Мактум, принц на Дубай, който неколкократно посети фотоизложбите ми на Dubai HeliShow 2010 и 2024, е участвал като доброволец-пожарникар в погасяването на пожара по вертикала на висок хотел до Бурж Халифа, смятам да му направя специален подарък с най-модерната каска за пожарогасене със златен щит и визьор, която е част от лимитираната серия от 50 швейцарски часовника по случай 50-годишнината на нацията, изпращането на първата астронавтка от Емирствата в космоса и иновацията, която ще представя за нов вид спасяване по въздух там.
