В края на миналия век, “проблема” на човечеството бе страха от Y2K, бъга на хилядолетието, заплахата за потенциалния компютърен бъг, свързан с форматирането и съхранението на календарни данни за дати през и след 2000 година. Тогава на върха на Сиен Тауър, най-високата кула в света, се простираше The Antenna Mast, свръх комуникационната ТВ и радио антена, която поради опасността от микровълново облъчване на трансмитерите си, имаше статут на космическа станция и никой не беше работил на тези недостъпни места, защото без изключването на предавателите на микровълновите вълни, който се озовеше близо до върха на кулата, щеше да бъде изпечен като в микровълнова печка. Затова никой не бе работил там откакто кулата е построена и горната Антена, висока 100 метра е била закачена с въздушен кран – хеликоптер СИКОРСКИ, и от тогава никой не бе стъпвал по външната й страна. Без съмнение, мечтата на всеки височинен техник и дори най-добрите експерти по височинно-въжени операции са си мечтали да бъдат първите, които да стъпят на нея и да въведат иновации във височинното строителство, но всеки може да си прави планове, докато не се появя аз.
В началото на Новия Милениум, един от проблемите на човечеството се появи през 2001г. със събитията от 9/11 и тогава света се промени не само за сигурността по земята, по високите сгради и във въздуха, но и по супер високите сгради, особено по символите на просперитета на Америка, каквато бе и най-високата кула в света по това време – CN Tower – the wonder of the modern world (чудото на модерния свят), както я описа в писмото си до мен Ник Миглиори, Изпълнителния директор на Операции и сигурност, на Сиен Таур. Както споменах, “Всеки може да си прави планове, докато не се появя аз“. Това стана, когато през 2003г., 27 години след като бе построена кулата, трябваше да й се направи първия ремонт и трябваше да се избере най-опитната и сигурната компания, която да поеме риска и да гарантира, че може да се справи със ситуации, за които никой не бе подготвен, а дори консултант инженерите, които са я построили, нямаха отговори за оценката на риска, защото никой не бе работил на такава височина, особено и през зимни условия, в близост до Езерото Онтарио, откъдето можеше да се появи силен безпрепятствен студен фронт и вятър на такава височина – 555метра. От всички поканени компании от цял свят, само аз имах решенията, за които другите не са й помисляли, Въздушен аварийно спасителен план, за който се бе наложило да купя на изплащане (мокър лизинг) хеликоптер и наема целия му екипаж с втори пилот, и чрез иновации предложих икономически рационални решения. Бях първия във всичко, което се случи на тази височина (500 метра от земята) над Skypod, най-високата наблюдателна 360 градусова зала на планетата тогава. Именно тази българска гордост е тази, която ме накара да си направя може би най-екстремното и най-високото селфи тогава, при пълна дискретност, с най-новата дигитална фото техника с първия цифров фотоапарат НИКОН DX1 и цифрови обективи, както и с най-важния елемент – пилотския костюм на ВВС, който ми бе подарен от командването на Българските военно-въздушни сили, и с подобен, с който направихме световни рекорди по спускане и изкачване от въже с летателния спасителен екип на на 24 Авиобаза Крумово.
Разбира се, за работата ми се изключиха антените около мен, но бях предупреден, че ако навляза извън ограниченията на територията ми на работа по-нависоко, първо ще ми се сварят кръвта, тестисите, зениците и мозъка, и следвах стриктния план и протокол на работа на консултант инженерите и обличах специален костюм със стоманени нишки, който намаляваше с 20% микровълновото облъчване. Добре, че се бях подготвял цял живот за такава работа, защото си бях ушил специален тактически елек Лимитирана серия 001, с двойно лице, външни и вътрешни джобове, в които да слагам всичките ми необходими компактни мобилни комуникации, фотоапарати, радиостанции и други. А цялата операция по ремонта бе направена с непредвидена и ускорена скорост, и то при пълна тайна и дискретност, за която за повече от десетилетие публиката не знаеше заради мерките за конфиденциалност, сигурност и вродената ми скромност.
Представете си, да си първия в света спечелил изключителния договор и мисия за най-високата и опасна работа на места, където човешки крак не е стъпвал, да си заслужил най-голямото признание в своята сфера и правил неща, който никой друг не е правил, особено на такова епично място и имаш спиращи дъха кадри за това време, но ти на никой не казваш. Дори на собственото си дете.
Може би заради това, получих бонус, с който си купих първия си швейцарски часовник ЛИМИТИРАНА СЕРИЯ с подписа на великия Формула 1 шампион Айртон Сена и в подкрепа на неговата фондация.
Затова може би имам голям и специален афинитет към лимитирани серии швейцарски часовници и станах първия българин Посланик на швейцарска марка часовници, с която сега искам да направя специален подарък на Кралското семейство на Дубай по повод на 50 Годишнината на Обединените арабски емирства тази година. И тъй като Шейх Мансур Мохамед бин АлМактум, Принца на Дубай, който неколкократно посети фотоизложбите ми на Дубай Хелишоу 2010 и 2024, бе участвал като доброволец пожарникар в погасяването на пожара по вертикала на висок хотел до Бурж Халифа, смятам да му направя специален подарък с най-модерната каска за пожарогасене със Златен щит и визьор, която е част от лимитираната серия от 50 швейцарски часовника по случай на 50 Годишнината на нацията, изпращането на първата астронавтка от Емирството в космоса и иновацията, която ще представя за нов вид спасяване по въздух там.
