В края на миналата година нашият сънародник Иван Кристоф бе номиниран за герой на Канада за 2001 г. Публикуваме негово писмо до в. “Демокрация”, както и снимки и факсимилета, изпратени до ДАБЧ.

Иван КРИСТОФ, Канада

По повод на трагедията в дискотека „Индиго“ бих желал да спомена какъв е регламентът в страна като Канада, благодарение на което се избягват последици като тази в София. Когато правех въздушната демонстрация на 22 август 1997 над езерото Онтарио в Торонто, полицията огради водите до брега на града, целта беше, ако стане нещо, да не пострада никой от зрителите. Когато имаше авария на покрива на 34-етажен жилищен блок в центъра на Торонто и трябваше да използвам специална техника, защото по 130-метровата стена имаше ледени висулки, опасни за публиката, собствениците на сградата ми предложиха пари да обезопася съседните олуци, докато работя. Аз

от своя страна ги препратих към полицията – тя да се занимава с това, защото там са професионалисти.

Когато трябваше да правя въздушни снимки на ниска височина – 150 метра в центъра на Торонто, си платих на полицията. Така е в Канада.

Пример за избор между лесни облаги и отговорност е балонната демонстрация в Банско м. г. Въпреки изкушението да направя спускане от балона над главите на повече от 50 000 възрастни и деца (по данни от общината на Банско), когато видяхме, че балонът се сцепи около 30 см, вятърът започна да го клати безконтролно, а 20 войничета едва го удържаха, пилотите на балона сами прецениха, че трябва да изпуснат въздуха. Въпреки този непредвиден инцидент хората пак се забавляваха и не съжаляваха. Защото главната цел е всеки да остане жив и здрав.

Понеже в Канада има утвърдена стойност на човешкия живот – заплащат се минимум 1 млн. долара щети при загуба на човек по вина на друго лице, правната система определя отговорността, която трябва да се поеме.

Така че всеки един има отговорност при трагични събития.

Б. р. Авторът е известен като Човека паяк. Писмото получихме по Интернет.